Електрониката е инженерна наука, чиято основна функция е контролирано движение на електрони през различна среда. Възможността за контрол на различните потоци електрони служи в най-честите случаи за управление на устройства или манипулиране на информация.
„Електроника„ е подкатегория на електротехниката, която от своя страна има по-широк обхват, включващ генерацията, разпространението, управлението и приложенията не електроенергия. Началото на думата електроника и нейното оформяне като подкатегория на електротехниката започва през 1904 година с изобработката на първата електронна лампа. До средата на 20 век науката електроника се е наричала радиотехника, тъй като нейните основни приложения са свързани с предаването и приемането на радиосигнали.
Днес в почти всички видове електроника и електронни устройства се използват полупроводникови компоненти, които намират приложение в голям кръг практически области.
Изучаването на физическите процеси е предмет и дял от физиката, а проектирането на определени електронни схеми и тяхното приложение е предмет на електронното инженерство. (Електроника)
Първите компоненти на науката електроника се появяват още от началото на 19 век, с откриването на електричеството и неговите функции. Те обаче намират широкото практическо приложение едва век по-късно. Развитието на електрониката до днес следва две основни посоки – намаляване размера на базовите компоненти (транзистори и др.), което води до все по-ефективна интеграция, по-големи мощности и повече приложения.